ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org		АНТИЧНОСТ Непосредствената връзка и приемственост между праисторическата и тракийската култура е обект на изследване. Може да се твърди, че първите жители на казанлъшката долина създават благоприятни предпоставки за живот и на траките. Мегалитите край с. Бузовград и могилният некропол в близост до древния град Севтополис край с. Долно Сахране са първите проучени тракийски обекти, датирани от VІІІ в. пр. Хр. Те дават ценни сведения за ранната тракийска култура и връзката й с праисторическата. Данните говорят, че пределите на тракийската Одриска държава, чийто владетел е Севт ІІІ са се разпростирали по горното течение на р. Тунджа и обхващат Казанлъшкия район. Казанлъшката гробница, тракийския град Севтополис, Мъглижката гробница, гробниците от Оструша, Голяма Косматка и Светицата, както и останалите новооткрити гробници доказват по неоспорим начин високата материална и духовна култура на траките. В чест на Севт ІІІ е построен великолепен храм – гробница в могилата Голяма Косматка, при чийто разкопки са открити множество златни, сребърни и бронзови предмети (съхранявани в музей “Искра”, Казанлък). Столицата на Одриската държава от средата на ІV в. пр. Хр., чиито останки днес са под водите на язовир „Копринка” е била разположена на левия бряг на река Тунджа. Древният град е разположен на площ от 50 дка и има форма на неправилен петоъгълник. Градът е с прави улици, канализация за чиста вода, здрави каменни стени с порти на север и запад и кули, пазещи го от вражески нападения. В центъра му е царският дворец с обширен площад пред него. На площада се е издигала величествена статуя на Севт ІІІ, изработена от бронз и поставена на мраморен пиедестал. Главата бе намерена седем метра пред входа на храма-гробница край гр. Шипка (Голяма Косматка). В края на второто и началото на първото хилядолетие пр. Хр. Тракийските племена кробизи, гети и дентелети изграждат крепости и поселения на север от Стара планина. От древността са останали имена на местностите "Градище", "Калето", "Града", "Боруна", "Гера". За Градището край Дряново историците твърдят, че е най-голямата тракийска крепост на Балканския полуостров - идентична с известната от летописите "Стринава". На вр. Острец до гр. Априлци са руините от древно тракийско светилище. Край с. Иванковци (Габровско), около Дряново, Севлиево и Тетевен има тракийски могили, свидетелство за наличието на селища от дълбока древност. Първият изследван култов обект в Стара планина е в махала "Турлата" край Троян. Това е светилище, в което траките почитали Слънцето и Скалата, т.е. Великата Богиня Майка. Районът на днешен Троян ревниво пази спомена за древните цивилизации, оставили отпечатък в историчестото му развитие. В историята на Троян важно място заема римският император Марк Улпий Траян, дал името на пътя, по който легионите тръгвали в битки през днешния Троянски проход, прехвърлящ Хемус (Стара планина) към Тракия и Бяло море. През І - V в. на пътя, водещ от Улпия Ескус (днес с. Гиген) към Филипополис (Пловдив) има множество римски пътни станции, селища и укрепления, сред които Мелта (Ловеч), Монтемно, ад Радицес и Состра. СОСТРА е добре запазен крайпътен комплекс на река Осъм край село Ломец, по средата на древния път. На площ от 4 кв.км. са разположени силно укрепен лагер (кастел), цивилни селища, некрополи, сгради и крайпътна станция. Най – ранният исторически документ, свидетелстващ за съществуването на кастела Состра е т. нар. Певтингерова карта от края на ІV век. Последните археологически открития доказват, че на това мястото през ІV-V в. пр. Хр. е съществувало предримско поселение. При разкопките е открита парадна бронзова маска, вероятно принадлежала на тракийски аристократ. Сред най – интересните археологически обекти в Состра е разположеният на 1,5 ха. укрепен лагер – крепост (Castra), използван като базов лагер на помощна пехотна част. Строен е в ромбовидна форма съобразно релефа на равнината около река Азамус (дн. река Осъм). В своето историческо развитие крепостта преминава през периоди на възход и упадък и е разрушена окончателно в края на V век. Развалините на римския град Nicopolis ad Istrum /„Град на победата при Дунава”/ се намират на 14 км северозападно от Горна Оряховица. Градът е основан през 111 г. сл. Хр. от император Траян в чест на голямата му победа над даките. Никополис ад Иструм израснал като един от големите търговски центрове в провинция Долна Мизия – изградени били пътища, които го свързвали с главните градове на полуострова: Novae /Свищов/, Melta /Ловеч/, Augusta Trayana /Стара Загора/, Philippopolis /Пловдив/. През своя разцвет градът става един от културните центрове в земите между Стара планина и Дунав. За това свидетелстват намерените при разкопки мраморни статуи на Ерос и музата Клио, бронзова статуя на Фортуна и на римския император Гордиан ІІІ.
© 2003-2012 РТА Стара Планина. Всички права запазени.