 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност |
|
|
Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org |
|
|
|
| ДРЯНОВО - ГРАДЪТ НА МАЙСТОР КОЛЮ ФИЧЕТО Туристическа информация Места за настаняване Град Дряново (8700 жители, 270 м н.в.) е амфитеатрално разположен по двата бряга на Дряновска река, приток на р. Янтра. Родно място e на българския строителен гений Никола Фичев - Уста Колю Фичето (1800-1881 г.) Византийски хронисти отбелязват за пръв път селището като крепост на платото Стражата през 1186 г. в края на Византийското владичество, когато братята Асеневци повеждат българите на бунт (1185-1187). Името на днешния град е от дървото дрян - жилаво като самите планинци. През 1430 г. в турски регистри селището е записано като Диранав. Като всички балкански селища Дряново стига до своя разцвет през Възраждането. През 1883 г. е обявен за град. Майстори - строители и резбари разнасят славата му из цяло българско и надалеч из турската империя. Непокорното население активно участва в освободителните борби на народа ни - във Велчовата завера, в легията на Раковски, в четите на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Ботевата чета. Сражават се до смърт в обсадения Дряновски манастир в четата на Поп Харитон и Бачо Киро в трагичната и героична 1876 г. 88 дряновци - опълченци в Руско - Турската Освободителна война защитават правото ни да бъдем свободни. Наричат Дряново "град на столетници", защото здравословните климатични условия удължавата живота на хората. Тук са родени писателите Рачо Стоянов, Атанас Смирнов, композиторът Тодор Попов. Въпреки съвременния си вид, Дряново тачи и съхранява възрожденския дух на първостроителите. Музей "Колю Фичето" (тел. 0676/ 20 79), наричан още и Музей на българското възрожденско строителство е посветен на самоукия майстор - строител, прославил родния край с уникалните си градежи - моста край Бяла, чешмата в Соколския манaстир, църквата "Св. Никола" в Дряново, моста над р. Осъм в Ловеч и много други. Шедьовър на възрожденската архитектура е Лафчиевата къща, за строежа на която не е употребен нито един гвоздей. Църквата "Св. Троица" привлича вниманието с великолепието на резбования си таван. От някогашната Дряновска чаршия са съхранени няколко къщи с интересна ренесансова архитектура - Икономовата, Афазовата, Ромуновата, Таниновата в махалата Боюв яз. Възстановена е Часовниковата кула в центъра на града. Художествената галерия на ул. "Шипка" ( тел: 0676 / 2097) представя произведения на изобразителното изкуство. Югозападно от Дряново, на 4 км от града е историческият Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил" (тел. 0676/23 89), символ на саможертва в името на свободата. През май 1876 г. четниците на Поп Харитон, даскал Бачо Киро и Петър Парамов девет дни героично се сражават с многочислените османски войски. Манастирската обител се превръща в крепост на свободния дух, който може да бъде победен само от смъртта. Повечето въстаници загиват в битката, оцелелите за заловени и осъдени, манастирът е разрушен. След възстановяването му са запазени каменните стени със следи от куршуми. Хрониката на героизма е съхранена в музейна сбирка. Любопитна за посетителите е пещерата Бачо Киро ( Дряновската пещера ), открита през 1890 г. Тя е първата осветена и пригодена за посещения пещера в България още през 1937 г. В пещерата са открити останки от живот от праисторическо време. Днес пещерата е благоустроена и осветена и приема туристи целогодишно без почивен ден. Пред очите се разкрива един приказен подземен свят на варовикови форми, изваяни от времето и водата - Медузите, Мечата пързалка, Катедралата, Водопадът, Дъждовната зала, Концертната зала ,Тронната зала. Край с. Гостилица ( 10 км от Дряново) са разкрити уникални останки от античността - митница и тържище в римския град Дискодуратера от ІІ в., разположен на древния път от Нове и Никополис ад Иструм към Верея. За богатата история на Дряновския край говорят останките от римски, византийски и старобългарски крепости "Градът", "Боруна", "Липово градище", които будят интересът на архeолози и историци. Селата Каломен, Бочуковци, Куманите и Пейна още пазят архитектурните възрожденски образци в типичния за Балкана стил, където естествен декор са планинските хълмове и зелените гори. Сред най - интересните туристически атракции на Дряновския район несъмнено е Дряновската екопътека, изградена в района на Дряновския манастир. Пътеката предлага кръгов маршрут с надморска височина между 270 и 510 м. и преминава през уникални природни кътове, от които се откриват невероятни гледки към близката околност. Маршрутът включва преминаване край културно - исторически обекти и представители на местната флора, уникални за страната. Общото биоразнообразие в този район надхвърля 200 вида, някои от които са вписани в Червената книга на българската природа и в европейския списък на редките и застрашени от изчезване видове. |
||
|
||
|
5370 Дряново | ||
|  |
© 2003 РТА Стара Планина. Всички права запазени. |
 |