 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност |
|
|
Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org |
|
|
|
ГОРНА ОРЯХОВИЦА - КАМЕННИЯТ СТРАЖ НА БАЛКАНА
Община Горна Оряховица е с площ 318 кв. км и включва 14 селища (2 града и 12 села) с население 51 922 души, от които 34 417 живеят в административния център. Градът е разположен в северното подножие на Арбанашкото бърдо, на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Това е причината за значителните различия в надморската височина на района- 92 м. н.в. на брега на река Янтра и 500 м. на платото Камъка. Извисяващата се като страж над града скала Камъка в североизточната част на едноименното плато разкрива чудесна панорамна гледка към Горна Оряховица, река Янтра и всички околни селища. Районът има умерено-континентален климат със средна годишна температура от 12,5?С.
Достъпът до Горна Оряховица е много удобен - градът е един от най-важните транспортни центрове на България. В непосредствена близост минават два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 ( София - Варна ) и I-5 ( Русе - Кърджали ), част от международния път Е 85. Горна Оряховица поддържа всекидневна автобусна линия с градовете В. Търново, Лясковец, Свищов, Елена, Павликени, Сливен и Бургас. Ж.п. гара Горна Оряховица обслужва две главни железопътни трасета: София -Г.Оряховица - Варна и Русе - Г.Оряховица - Ст.Загора. Тук е едно от петте летища с международен статут в България, което приема и изпраща всички видове и типове самолети. Икономиката на общината определят отраслите на хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, енергетиката, транспорта, химическата и керамичната промишленост, селското стопанство, търговията и туризма. ИСТОРИЯ  Най-ранните поселения в
района датират от третото хилядолетие пр.Хр. Доказателство са частично
запазените 2 неолитни селища. По време на Римската империя на 14 км
северно от днешна Горна Оряховица възниква един от най-големите градове
в провинция Долна Мизия - Никополис ад Иструм, изграден през
111 г. от император Траян в чест на победата му над даките. От
този град тръгва и южния път към Августа Траяна ( Стара
Загора) и минавайки по левия бряг на р.Янтра, се насочва към Балкана.
За защита на пътя се строят множество крепости, една от които по - късно
е наречена Ряховец. Името идва от персийското "рах" - път, друм.
Оттам произлиза с течение на времето и днешното име на града. Крепостта
се намира на 3 километра западно от днешния  град.
Превзета и унищожена по време на Втория кръстоносен поход на Владислав
ІІІ Ягело през 1444 г., по - късно отново е заселена и така възниква
днешният град.По време на османското робство Горна Оряховица се развива като оживен търговски център с пазари, прочути в цяла Северна България. През 1870 г. официално е обявена за град, а няколко години по - късно става един от четирите центъра на въстанието срещу османските поробители, избухнало през април 1876 г.  След Освобождението
градът бързо се разраства. Важна роля за това има фактът, че е един
от главните транспортни центрове на България. ЖП гарата е открита през
1899г. и става кръстопът на железните пътища от столицата до морето
и от Дунава през Балкана към плодородна Тракия. Градът е един от големите
търговски и индустриални центрове в региона. Открива се Международен мострен панаир (1925 - 1932 г), който след това е преместен в Пловдив. Природа Растителността  и животинският
свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 км югозападно
от града се намира защитената местност "Божур поляна" - рядко
находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено
до югозападните покрайнини е лесопарк "Камъка", в който се срещат
редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието
изображение се открива върху средновековен пръстен - печат от крепостта
Ряховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко
двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра
често се виждат лебеди. Лято и зимаНа гостите си Горна Оряховица предлагат два маршрута за пешеходен туризъм: - Манастир "Св. Пророк Илия"- хижа "Божур" (по желание с файтон ) - манастир "Св. Троица" - хижа "Божур" - Исторчески музей Г. Оряховица - крепост Ряховец - манастир "Св. Пророк Илия" - светилище на Богинята майка в местността "Камъка" Възможност за велотуризъм има в крайградската зона - от местността "Чуруковец" до хижа "Божур", където е специално маркираната велопътека. Екопътека "Камъка" 
предоставя възможност за наблюдение на интересни природни образувания
и редки растителни и животински видове. Маршрутът и е от м."Чуруковец"
(югозападно от града ) - Мравуняка - скала "Камъка" с панорамен изглед
към гр. Г. Оряховица - Сухата река - Сюлейман чешма - хижа "Божур".Екопътека има и в землището на с. Правда. Маршрутът се движи по поречието на р. Янтра и преминава през местностите "Старото село", "Ашава" и "Червен бряг". Добри възможности за риболов са реките Янтра и Росица, както и корекциите на Янтра при селата Върбица, Крушето и Драганово.  Ловно стопанство "Кортена" предлага отлични условия за лов на едър и дребен дивеч и хищници между селата Драганово и Стрелец - част от Държавната дивечовъдна станция "Болярка".Възможност за по - продължителен отдих предоставя хижа "Божур" (5 км югозападно от Г. Оряховица), разположена в лесопарк "Камъка", в близост до защитената местност "Божур поляна". От града до нея може да се стигне с автомобил по добре асфалтиран път или пеша по живописната екопътека. Културно - историческо наследство: На територията на община Горна Оряховица има обекти на културно-историческото наследство, запазени още от античността. От първите поселения в региона ( ІІІ хилядолетие пр.Хр. ) частично са запазени две неолитни селища, намиращи се край с. Правда и в местността "Честово". 
В селището край с. Правда са намерени множество керамични и кремъчни артефакти, свързани с бита и култовете на праисторическите хора. Между тях със своята изящност се отличава керамична фигурка - блюдо с глава на бик. С култа към Богинята Майка от времето преди новата ера се свързва разкритото светилище в местността "Камъка". Вертикалната пещера символизира утробата на Великата богиня - Майка. При отместване на затварящата я каменна плоча слънчевият лъч осветява вътрешността й, сякаш се извършва оплождане на Богинята Майка от нейния син Слънце - символи на вечния живот в природата. Крепостта Ряховец, изградена през ІІІ - ІV в. от римския император Аврелий ІІІ, достига върховото си развитие по време на Второто българско царство (ХІІ - ХІV в.), когато се обособява като важен отбранителен бастион на намиращата се само на 6 км столица на българското царство Търновград и се превръща в един от големите градове - крепости на средновековната българска държава. Има три крепостни врати, ориентирани спрямо посоките на света. Според преданието при входната крепостна врата на северната стена, под наблюдателната кула започва подземен път за Търновград. Запазена средновековна крепост е и "Калето" в близост до с. Горски Горен Тръмбеш. На 8 км западно от Горна Оряховица е  Патриаршеският манастир "Св.Троица", основан в средата на ХІV в. от Теодосий Търновски. Тук през 1375 г. Евтимий получава най-високия духовен сан - Патриарх Български. След няколковековно запустение по време на османското робство манастирът е обновен (1847г.) Църквата е изградена от Уста Колю Фичето и богато изографисана от Захарий Зограф. Само на километър югозападно от града се намира патронният манастир на Горна Оряховица "Св. Пророк Илия", основан през ХІV в. Светията е закрилник на града и именно край този манастир започва заселването на днешния град. От 1962 г. историческото наследство на региона се съхранява в Исторически музей Горна Оряховица. В експозицията му са представени над 800 оригинални експонати, фотоси и документи, представящи развитието на града и региона. Част от историческия музей са Етнографският музей в Долна Оряховица, представящ етнодемографската и социално-битовата характеристика на горнооряховския край и Къщата - музей "Асен Разцветников", пазещ етнографска сбирка, свързана с живота на писателя. Интересни обекти са къщата на местния хайдутин Сидер войвода, църквата "Св. Георги", паметниците на Георги Измирлиев (местният водач на Априлското въстание), Васил Левски, Христо Ботев. В общината има 15 читалища, 7 от които с над стогодишна история.  Най-старият културен институт в Г. Оряховица е читалище "Напредък 1869", което през всичките години на съществуването си подкрепя множество самодейни състави, фолклорни ансамбли и хорове, прославили се не само в България, но и в чужбина със съставите "Сидер войвода" и "Гусларче" и хор "Славянско единство". От 1904г. е читалище "Пробуда", което има детски танцов състав за изворни хора, женска фолклорна формация, групи за стари градски песни и за народно пеене. Утвърждавайки традициите в културния живот на региона, през 2002 г. е учредено Народно читалище "Братя Грънчарови" Към него има народен оркестър и хор, танцов състав, детска форклорна студия. Горна Оряховица е домакин на ежегодната Национална среща на столетните читалища в България. Изложбената зала на Горна Оряховица е галерия с постоянен фонд от живописни картини, графики и скулптури, предимно на български творци. Галерията е съорганизатор на ежегодния национален пленер "Живописатира" за сатирична живопис, привличащ и участници от чужбина.  Горна Оряховица прави сериозни стъпки в развитието на фестивален туризъм . Всяко лято градът е столица на Международен фестивал на туристическата песен и Международен фолклорен фестивал.Ежегодно в общината се провеждат Национален конкурс за камерни танци, Общински фолклорен празник (с.Първомайци), Майски дни на културата с Регионален преглед на старата градска песен "Божури" и Детски фестивал "Раховче", Екофорум за мир. Всяка година през юни съвместно с Общините Велико Търново и Лясковец се организира  Национален събор на народното творчество край Петропавловския манастир.Град Лясковец е на 3 км от Горна Оряховица - стар градинарски, лозарски и винарски център, които пази до днес традициите си. Лясковец е колоритен възрожденски град с около 80 стари къщи, разположени на 5 улички. Има и няколко църкви с ценни икони и дърворезби на олтарите - "Св. Атанас", възстановена през 1835 г. след пожар, "Св. Никола", "Св. Георги" и "Св.Василий" с часовник на камбанарията. В града има Исторически музей и Музей на градинарството, единствен в страната. Градска автобусна линия свързва двата града. В близост до Горна Оряховица е селото - музей Арбанаси и старинните манастири Преображенски, Килифаревски, Петропавловски, Капиновски и Плаковски. Ястия от Горна Оряховица: Още от времето на Османското робство един от водещите занаяти на Горна Оряховица е залханджийството - правене на суджуци и пастърма, които се изнасят в цялото империя. Ето защо традиционните рецепти от региона са свързани с месни продукти. Горнооряховският суджук, появил се далеч назад във времето отпреди няколко столетия и днес се приготвя само от говеждо месо. Горнооряховските майстори по традиция от Възраждането го правят в два варианта: o в началото на есенния сезон - горнооряховски суджук от 10 кг говеждо месо, 220 г сол, 10 г селитра или 10 г захар, 25 г смлян черен пипер ( може да се прибави и 20 г смлян кимион). o през зимния период - суха говежда наденица от 10 кг говеждо месо, 250 г сол, 10 г селитра (запазваща червения цвят на месото), 10 г смлян черен пипер, 20 г чубрица.  Ряховската пастърма се прави от овче, козе, говеждо или биволско месо със или без кости, осолено обилно. След 10-14 дни пастърмата е готова. Кайзер пастърмата се приготвя от говежда пастърма, чиято повърхност се покрива със специална каша, приготвена от червен пипер и счукан чесън, разбъркани с малко вода и брашно. Така намазани, парчетата се подреждат в съд, където престояват 2 денонощия, за да се ароматизират. След това се изваждат, намазват се отново със сместа и се окачват за сушене.  Горнооряховско гърне - емблематичен специалитет на града. За него са необходими: 4 кг телешки жили ( или 1,5 кг обезкостено овнешко месо ), 17 гр. черен пипер на зърна, 5 г млян бахар, 2 бр. дафинов лист, 2 глави кромид лук, 1 патладжан, 4 средно големи картофа, 1-2 пиперки, 3 бр. моркови, 1 корен целина, ? кг доматено пюре или пресни домати, 5 скилидки чесън, сол на вкус, 1 л червено вино за заливане на материала до 2-3 см над нивото му и ? л червено вино за доливане по време на печенето. Пече се 7-8 часа в пръстено гърне на тих огън с доливане на вино. След четвъртия час се спира с доливането, а капакът на гърнето се намазва с прясно тесто. Консумира се горещо с хубаво вино и подходяща компания. Зарзаватлия гювеч по горнооряховски - за 6 човека се взема 1,5 кг месо и се нарязва на парчета, които се поставят в пръстен съд с трапецовидна форма (гювеч). Отгоре се нарязват 2 по-едри глави лук и се сипва мазнина (свинска мас или олио). В отделен съд се нарязват 1 кг картофи, 1-2 патладжана, 200 г бамя, 5-6 пиперки, 4-5 домата и по желание 200-300 г зелен боб. Месото и лукът се запържват в мазнината, прибавя се зарзавата и се слага във фурната. По време на печенето поне 2 пъти се разбърква с дървена лъжица. Накрая гювечът се залива с 2 пресни яйца. Зелени шницели - необходими са 4-5 зелени салати, които се нарязват на ситно, прибавят се 4 обелени картофа, настъргани на дребно ренде, 3 яйца, 1 чаена чаша брашно и се подправя със сол, черен пипер, чубрица и мащерка на вкус. Сместа се омесва и оформя на кюфтета, които се изпържват в силно сгорещена мазнина. Поднасят се с кисело мляко. |
||
|
||
|
5100 Горна Оряховица | ||
|  |
© 2003 РТА Стара Планина. Всички права запазени. |
 |