 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност |
|
|
Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org |
|
|
|
| КАЗАНЛЪК - ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ
ЦАРЕ Община Казанлък заема китната Розова долина в южното подножие на Стара планина.  Казанлъшката котловина
е най -голямата и живописната от задбалканските котловини, с площ около
780 кв. км. и средна надморска височина 350 м. От север котловината
е оградена от стръмните склонове на Калоферска, Шипченска, Тревненска
и Елено-Твърдишка Стара планина, а на юг - от полегатите склонове на
Средна гора. Река Тунджа, втора по големина в България, извира от Калоферския
Балкан и пресича района по цялата му дължина. Казанлъшкият район се характеризира с мека зима и малък брой дни със снежна покривка, ранна пролет, умерено и топло лято и хладна есен. Преобладават западните ветрове. Лятната сума на валежите е висока, а в началото на есента има продължителни засушавания.  Град Казанлък (54 000 жители) е икономически и културен център, столица
на розодобива. Отстои на 200 км от София, на 55 км от Карлово, 48 км от
Габрово, 32 км от Стара Загора, и на 108 км от Пловдив. Варна е на 309 км,
а Бургас - на 195 км. Дунавското пристанище Русе е на 192 км. Казанлък е оживен транспортен център. През него преминават главното шосе и жп линия София - Карлово - Бургас; главно шосе Русе - Велико Търново - Габрово за Стара Загора и Пловдив . Автогарата и жп гарата са една до друга - в южната част на града. Редовни автобусни линии има до Габрово, Ловеч, Стара Загора, Пловдив, Карлово.  Казанлък заема важно място в икономиката на страната.
Развиват се оръжейното производство, хранително-вкусовата промишленост,
производството на вълнен и копринен текстил, музикални инструменти, парфюмерия
и козметика, хидравлични и пневматични изделия. Добре развито е горското
стопанство. Отглеждат се зърнени култури, маслодайна роза и други етерично
- маслени култури, лозя, овощни насаждения, развива се животновъдство. В
града има институт за розата и етерично - маслодайни и лекарствени растения. История Първото селище на мястото на днешния град възниква в дълбока древност - през новокаменната епоха (неолит VI -V в. пр.н.е.) През IV-III в. пр.н.е. земите по горното течение на Тунджа влизат в царството на тракийския владетел Севт III (Одриска държава) и заемат важно място в историческото развитие на Тракия през елинистичната епоха. При строителството на язовир Копринка е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис. През Средновековието долината е административен център на Крънската хора, в която властва българският болярин Елтимир. От 1370 г. районът е под османско владичество. В първите десетилетия е военна крепост. По-късно тук се развиват повече от 50 занаята - кожарство, медникарство, златарство, абаджийство, папукчийство, бъчварство  и най - вече розопроизводство. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция,
маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща
температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви . През
1820 г. в Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов.
През ХVIII век градът става център на българското розопроизводство. Казанлъшкото
розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия,
Антверпен, Милано. По време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Казанлък е един от центровете на военните действия. След Освобождението тук се развива текстилната промишленост. Днешното акционерно дружество "Розова долина" е основано като предачна фабрика още през 1890 г. от братя Стайнови. Добри позиции на пазара завоюват самолетната промишленост (фабрика "Капрони") и военната промишленост (фабрика "Арсенал" - 1924 г.). През 1836 г. Неофит Бозвели въвежда тук взаимната метода на обучение, през 1860 г. се създава първото читалище, а през 1873 г. - читалище "Искра". През 1883 г. отваря врати Казанлъшкото педагогическо училище, създало стотици добре подготвени учители за цялата страна. Наричат Казанлък Градът на 100-те художници. Сред тях са Ненко Балкански, Иван Милев и Дечко Узунов - световноизвестен български художник - живописец, почетен член на чуждестранни художествени академии , Много са известните български артисти, родени тук - Тодор Мазаров, Стефан Гецов, Луна Давидова, Любомир Кабакчиев, Видин Даскалов. Недлеко от Казанлък, в с. Турия е роден писателят - хуморист Чудомир, известен и като даровит художник - карикатурист и автор на остроумни сатирични стихотворения - пародии. Портретните му скици и фигуралните композиции, събрани в "Нашенци" са ключ към психологията на нашия народ. Природа  Природата на този край е съчетала
красотата и величието на Балкана с плодородието на долината на река Тунджа.
Топлите минерални извори в град Павел баня и селата Овощник и Ягода правят
района привлекателен за целогодишен туризъм.В Казанлъшкото поле река Тунджа тече бавно, близо до северните склонове на Средна гора. На югозапад от с. Копринка е язовир Копринка. Река Тунджа приема много притоци в казанлъшкото поле, а най-многобройни и пълноводни са старопланинските. Особено живописни са всечените в старопланинския склон долини на реките Тъжа, Лешница, Енинска и Мъглижка.  В Казанлъшко се срещат разнообразни дървесни и растителни видове,
сред които най-разпространени са дъбът, брястът и орехът. При с. Крън все
още е запазена ореховата кория (гора), а при с. Тулово е оцеляла вековна
дъбова гора. По течението на реките Тунджа и Енинска растат върба, топола
и елша. Има много диворастящи лечебни растения - мащерка, равнец, риган,
жълт кантарион. Климатичните условия и почвите тук са благоприятни за отглеждане
на маслодайна роза, мента, лавандула, босилек, невен.От дивите обитатели се срещат черен пор, язовец, дива свиня, заек, катерица. Птичият свят е представен от зелен кълвач, сива гъска, зеленоглава патица, малък орел, скален орел, сокол скитник. Водите на реките са дом за щуката, речния кефал, червеноперката, обикновената каракуда, шаранът и сомът. Резерват "Лешница" е разположен е във водосбора на р. Лешница в землището на с. Ясеново и съхранява разнообразни и характерни екосистеми в нископланинския горски пояс (Шипченски дял на Стара планина), както и местообитания на редки и защитени видове. Горските екосистеми включват бук, габър, зимен дъб, мъждрян. Буковите гори са на възраст 160 г. Резерватът е убежища за сърната, благородния елен, дивата свиня, златката, мечката, дневни и хищни нощни птици. Резерват "Каменщица" е в землището на с. Енина, община Казанлък и съхранява екосистеми от смесени широколистни гори на възраст 60 - 170 години (горун, бук, габър, явор, мъждрян , келяв габър, ясен) и находища на редки и защитени растения и животни. Обитават го мечка, благороден елен, дива свиня, сърна. Защитена местност "Енинско ждрело" обхваща скатовете над руслото на р. Енинска и съчетава гори с красиви скални образувания. "Мечките" е природна забележителност, съхраняваща атрактивно скално образувание в землището на с. Крън. Розовата долина, макар и популярно име, няма да откриете като географско название на картата на България. От векове това е районът, произвеждащ безценното розово масло на България. ЛЯТО И ЗИМА Разнообразната природа на района създава чудесни условия за отдих и спорт през цялата година. Многобройните планински хижи в тази част на Стара планина са добре оборудвани и подходящи за почивка, еколагери, зелени училища, обучения по зимни спортове, туристическо ориентиране. В близост до някои от тях има ски-влекове и удобни ски-писти, на разположение е и екипировка за зимни спортове.  Околностите на Казанлък предлагат прекрасни
възможности за опознаване на българското село и особения ритъм на селския
бит. Градовете Шипка и Мъглиж, селата Енина, Търничене, Дунавци и Голямо
Дряново имат типичната подбалканска атмосфера. Там се предлага настаняване
в уюта и гостоприемството на българския дом, а стопаните посрещат гости
с домашни специалитети от националната кухня. Удоволствието се допълва от
чистия балкански въздух, бистрата вода, спокойствието и тишината. През летния
сезон предпочитано място за почивка е язовир Копринка, предлагащ възможности
за водни спортове, риболов и плаж. Прохладната борова гора наоколо и новопостроените
хотели допълват неповторимата атмосфера на местността.В околностите на Казанлък се предлагат пешеходен и велотуризъм, ориентиране, алпинизъм, спортно катерене, ски туризъм. Организират се интересни високопланински маршрути с водачи. Летището, намиращо се на 4 км югоизточно от града и клубът по  парашутизъм предоставят всичко необходимо за тренировки на любителите-парашутисти
и на професионални отбори. Местна фирма-производител на делтапланери предлага
авиоразходки над долината.Курортът Павел баня е разположен на 20 км западно от Казанлък в северното подножие на Средна гора. Известен е с лековитите си седем извора, използвани още в древността. На 5 км югоизточно от Казанлък и на 2 км от село Овощник са Казанлъшките минерални бани - балнеологичен курорт от местно значение. В близост до баните има 2 басейна с минерална вода и плаж. Културно - историческо наследство Община Казанлък притежава изключително богато културно - историческо наследство, умножавано през вековете в един истински кръстопът на високоразвити култури. Най-голямото богатство тук са обектите на материалната култура от Античността и най-вече тракийското наследство. Повече от 90 паметника свидетелстват за изключителния принос на хората, населявали тези земи, към европейската цивилизация.  КАЗАНЛЪШКАТА ГРОБНИЦА е един от деветте обекти в България, включени в списъка на ЮНЕСКО
на историческите и архитектурни паметници със световно значение. Разположена
е в северната част на Казанлък и датира от ІV - ІІІ в. пр. н. е.В могилата Светицата, разкрита на 19. 08.2004 г. е открита каменна гробница - саркофаг с множество златни предмети от богатата култура на траките ( V в. пр. Хр.). Свързана е с името на могъщия владетел Терес - създател на държавата на одрисите. Най-значимата находка от тази гробница е уникалната златна маска с впечатляващо тегло, най-вероятно на цар Терес и тежък златен пръстен с изображение на атлет. Могилата е в комплекс с десетки други, превърнали района в ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ, свидетелство и за гениалното архитектурно умение на траките. ГРОБНИЦАТА НА ТРАКИЙСКИЯ ЦАР СЕВТ ІІІ е открита в могилата Голямата Косматка. Сред най - ценните находки тук са бронзова глава на брадат мъж с очи от полускъпоценни камъни, множество бронзови и сребърни съдове, изящна златна чаша и златен венец с дъбови листа и жълъди. В старата част на Казанлък - квартал "Кулата", където е световноизвестната Казанлъшка тракийска гробница, е разположена романтичната калдъръмена уличка "Мирска". Тук са архитектурните паметници на Възраждането, оформили  ЕТНОГРАФСКИЯ КОМПЛЕКС "КУЛАТА".
Те пренасят във времето на богатата и неповторима материална култура
на българите от Казанлъшкия край. В две реставрирани къщи са уредени
етнографски експозиции - селска къща от подбалкански тип от края на
XIX век и градска къща (Хаджиеновата) от средата на XIX век с интериор,
разказващ за начина на живот през тази епоха. Катедралният храм "Св. Йоан Предтеча" е от 1844 г. Голяма част от стенописите са унищожени през 1877 г. , а през 1936 г. отново е изографисан от Стефан Иванов. Никола Маринов и Дечко Узунов. Два от медальоните са рисувани от Чудомир. Сред забележителностите на Казанлък са църквите "Св. Троица" (1834 г.) и "Св. Пророк Илия" (1866 г.), в която през 1877 г. башибозуците, настъпващи с войските на Сюлейман Паша погубват 200 казанлъчани, потърсили убежище в храма. Девическият манастир по време на Руско - турската освободителна война е бил болница за ранени руски войници. Според легендата през 1828 г. в Калоферския женски манастир имало монахиня, родом от Казанлък. Една нощ й се присънила Богородица и й поръчала да се върне в Казанлък и там да създаде манастир. С още седем момичета тя се установила в къщата на търговеца Иванчо Клатната, където създава новата обител. Същинското изграждане на манастира започва Зиновия Станчева, която чрез брат си, търговец в Браила - Румъния се свързва с българската емиграция и събира първите 1000 гроша, с които купува мястото за манастира. Със събраните в Русия средства и осигурената подкрепа на Петербургския митрополит са изготвени архитектурният план и иконостаса на манастирската църква "Въведение Богородично" (1866г.) През 1877-78 г. църквата e превърната в зърнохранилище, опожарено при отстъплението на турците. Оттогава стенописите в църквата са силно опушени и невидими за миряните.  НАЦИОНАЛНИЯТ ПАРК - МУЗЕЙ "ШИПКА-БУЗЛУДЖА" Е МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС,
включвщ Храм -паметника "Рождество Христово" в град Шипка, Парк - музеят
"Шипка" с Паметника на свободата на вр. Шипка, Паметника на победата край
с. Шейново и Парк - музей "Бузлуджа". Храм - паметникът "Рождество Христово"
- гр. Шипка е посветен на загиналите в Освободителната война руски войни
и български опълченци. Позлатата на куполите му и многоцветната украса на
фасадата се открояват на фона на планината и отдалеч привличат вниманието
на пътуващите през Шипченския проход. Малко са по света музеите, разположени
в самия театър на военните действия, както е Национален парк - музей "Шипка".
Той обхваща историческите места, свързани с отбраната на Шипченския проход
през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) - комплекс от паметници,
възстановки на позиции, батареи и землянки. На изток от Шипка се издига
друг исторически връх - Бузлуджа. В подножието му загива войводата
Хаджи
Димитър , водил с малката си чета неравен бой с многоброен противник (30
юли 1868 г.) За подвига на четниците напомня величествената каменна фигура
на войводата, открояваща се на фона на зелените борове. При село Шейново е паметникът, посветен за героизма на руси и българи. Построен е на мястото, където е проведен спонтанен Парад на победата след предаването на 30 хилядната турска армия на Вейсел паша (28 декември 1877 г.). Сред интересните за посещение  обекти в община Казанлък е църквата "Света Параскева" в село Енина (4 км),
строена по времето на цар Иван Асен ІІ (около 1237 г.) и считана за най
- старата в района. Многократно е опожарявана и възстановявана, а под руините
на средновековния градеж са открити по-стари основи на раннохристиянски
храм. Според легендата тук през 1271 г. са преспали мощите на Св. Петка
Българска на път към тогавашната столица Търновград. На това място местните
хора вдигнали църква, посветена на светицата.В Националната библиотека в София се съхранява откритият тук най - стар глаголически писмен паметник на България - Енинският Апостол от XI в. Вековна крепост на българщината е Мъглижкият манастир "Св. Николай" (15 км от Казанлък). Градски исторически музей "Искра" ( ул. "Искра" 15) е създаден през 1901 г. и е един от най - старите в страната, разполага с над 70 000 експоната. През 1930 г. директор на музея е известният писател и художник Димитър Чорбаджийски - Чудомир. Градската художествена галерия е в сградата на музея и е една от най - старите и богати в страната. Галерията притежава колекция от икони, възрожденски гравюри и произведения на декоративно - приложните изкуства. Нейни филиали са родните къщи на Ненко Балкански и Дечко Узунов с уникални художествени произведения. Литературно - художественият музей "Чудомир" в дома на писателя - художник е комплекс с документално - художествени експозиции за жизнения и творчески път на Чудомир. 
Къщата-музей "Петко Стайнов" представя лични
вещи, фотоматериали, документи и партитури на творбите на известния български
композитор, обогатил българското хорово изкуство. Читалище "Искра", създадено през 1860 година като Народно българско читалище, през 1873 e възстановено под името Ученолюбива дружинка Искра и пази името си до днес. Единствен по рода си в страната, МУЗЕЯТ НА РОЗАТА проследява развитието на традиционното и съвременно розопроизводство в България от зараждането му до наши дни. Занаяти Важно място в развитието на Казанлъшкия край заема маслодайната роза - неотменна част от бита на местното население. Предприемчивостта и трудолюбието на поколения розопроизводители съхраняват този важен поминък. От времето на Възраждането тук се развиват над 50 занаята и производства - златарство, каменоделство, дървообработване и дърворезба, бъчварство, кошничарство, плетене на дантели и шевици, гайтанджийство, мутафчийство, воденичарство, тепавичарство, коларство, оръжейно производство, ножарство, лютиерство. Днес от тях са запазени и се развиват само няколко. Казанлъшката долина отдавна се слави с производството на ракии и на орехово масло, с отглеждането на маслодайна роза и други етерично-маслени култури и производство на продукти от тях, с развитото си зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и с производството на биволски и овчи млечни продукти. Празници  От десетилетия в Казанлък се развиват традиционни културни прояви, поддържащи духовния живот на местните хора. Празникът на розата в чест на царицата на цветята се провежда в Казанлък ежегодно през първата седмица на юни. За първи път е празнуван през 1903 г. и е бил посветен на красотата и милосърдието. Днес е едно от най - колоритните събития за града и гостите му, включващо коронясване на царица Роза и традиционните ритуали розобер и розоварене, които пресъздават автентичната атмосфера, изпълнена с много веселие, песни и танци от Тракийския край, кукерски игри. Шествието по улиците на града е с участниците в Международния  фолклорен фестивал, провеждащ се паралелно с Празника на розата.Всяка година от 25.03 до 01.04 в Казанлък се провеждат Чудомирови празници на културата с концерти, изложби и гостуващи спектакли. Чудесна атракция за местните хора и за туристите е пролетният обичай Сирни Заговезни с кукерски игри в Павел баня и в селата Дунавци, Турия, Тъжа, Габарево и Търничене. Село Търничене привлича туристи и заради действащата розоварна.  Мистерии в долината
е уникален спектакъл по ритуал от времето на древните траки (IV - III век
пр.Хр.) Спектакълът е след залез слънце, на естествена сцена северно от
световноизвестната тракийска гробница в парк "Тюлбето". Мястото е свещено
и зарежда с положителна енергия. Краят на ритуала е съпроводен с пир в чест
на новия тракийски цар. Туристите - участници в зрелището опитват вино и
мезета по оригинални тракийски рецепти, както и плодовете от земите на траките. Местна кухня  СЛАДКО ОТ РОЗИ1 кг. захар, 80 цвята от казанлъшка роза, 5 чаени чаши вода, 1 лъжица лимонова киселина Чашките на цветовете се отстраняват. Жълтеникавата част на листенцата се отрязва, измиват се със студена вода, за да се отмият тичинките. Вари се в рядък сироп, приготвен от захарта и водата. След сгъстяване на сиропа се прибавя киселината. Вари се още 4-5 минути. Изстиналото сладко се сипва в сухи буркани и се съхранява на студено.  КАЗАНЛЪШКА ПИНЕРЛИЯ1 кг. брашно, 4 яйца, 350 г. кисело мляко, 1 с.л. захар, 1 ч.ч. олио, мая за хляб колкото два ореха, 200 г. сирене Маята се разтваря в 1/2 чаена чаша хладка вода. Прибавят се 2 разбити яйца, захарта и 3 с.л. олио. С половината брашно се замесва тесто и се оставя на топло да втаса. Шупналото тесто се измесва с другата половина от брашното до получаване на меко тесто, което се меси при непрекъснато топене на ръцете в мазнина. Тестото се разточва, намазва се с малко мазнина. Разстила се плънка от 2-3 яйца и 200 г. сирене. Навива се на руло, което се нарязва на равни парчета. Те се нареждат вертикално в тавичка и се оставят на топло да втасат. Пече се в умерена фурна. НАСТАНЯВАНЕ |
|||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
6100 Казанлък  | ||
|  |
© 2003 РТА Стара Планина. Всички права запазени. |
 |