ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org		ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ В епохата на Възраждането манастирите са крепости на българската духовност. В тях се съхраняват и преписват образци от средновековната книжнина, зографи и резбари усъвършенстват майсторството си и създават творби, които и днес будят възхищение. Един от най-забележителните паметници на културата и изкуството в България е Троянският ставропигиален манастир "Св. Богородица" - трети по големина в страната. Основан е от игумена Калистрат през 1600 г. на 10 км. от Троян. Високите каменни зидове и триетажни постройки с обширни дървени чардаци, с голям двор в средата придават на манастира старинния и внушителен вид на средновековен замък. От първата манастирска църква е запазен само престолният камък. Сегашната триконхиална кръстокуполна черква е строена от камък през 1835 г. Тя е шедьовър с ценни стенописи от Захарий Зограф - нетрадиционно изписани композиции и образи на православните светци - братята Кирил и Методий, Св. Иван Рилски, Св. св. Борис и Глеб, Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий. Най-доброто според познавачите е автопортретът на художника. Майстори на Тревненската резбарска школа са създали великолепие от плетеници и орнаменти на олтарни двери и в параклиса "Св. Николай" (1794 г.) в близост до манастира. Още от зората на Българското Възраждане Троянската обител е духовен център. Манастирската книжовна школа се гордее с просветени монаси и килийно училище (1765 г.). Тук през 1872 г. Левски създава революционен комитет начело с игумена Макарий. Килията, в която е отсядал Апостола, е негов музей. В църквата и в музейната сбирка се съхраняват старинни паметници на приложното изкуство и икони от 17-19 век. Най - известна и привличаща хиляди поклонници е чудотворната икона на Света Богородица Троеручица. По живописното си разположение Гложенският манастир няма равен на себе си. Върху високата отвесна скала на масива Лисец, той прилича на приказен замък. От високото се открива очарователна гледка към лъкатушещата долу р. Вит и с. Гложене. Легендата разказва, че е основан по време на II-та Българска държава (13 в) от руския княз Георгий Глож, избягал тук от татарите. С разрешение на цар Иван Асен II князът основава селище - Гложене и построява манастира "Свето Преображение". Нетраен бил строежът, изчезнала и чудотворната икона на Св. Георги. Намират я на върха и по воля Божия построяват нова света обител - днешният Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец". В годините на османското робство манастирът запада, но през Възраждането става културно - просветно средище и убежище на дейците на революционно - освободителните борби, сред които и Апостолът на свободата Васил Левски. След Освобождението той е пак духовен център. През август 1893 г. в манастира е заточен Търновският митрополит Климент (Васил Друмев) - един от строителите на нова България. Тук той прекарва най - тежките дни от живота си за това, че е държал пламенна реч за православието и против католицизма. Днес килията на Васил Друмев е превърната в музей. В Гложенския манастир се пази храмовата икона "Св. Георги Победоносец" и Киевско - печорско евангелие от 1745 г. След земетресения през 1904 и 1913 г. църквата е повредена. Днешната е градена през 1931 г. Иконите са от Средновековието и Възраждането, рисувани от известните иконописци Захари Зограф, Станислав Доспевски и Йоан Попович. Днес манастирът "Св. Георги Победоносец" е действащ мъжки манастир. Тетевенският манастир "Св. пророк Илия" е просветно и книжовно средище още в края на XVII в. Според преданието той е основан още през 14 в. През 18 в. в манастира има килийно училище, а манастирската библиотека съхранява много старинни ръкописи и старопечатни книги. По време на кърджалийските нападения в последната четвърт на 18 в. манастирът е разграбен и опожарен. До наши дни оцелява единствено манастирската църква - изключително ценен паметник на българската архитектура. През 1869 г. тя е реконструирана и в двукуполна църква с пет абсиди. Запазените икони представляват интерес като произведения на изкуството, а сред зографите личи името на Иван Доспевски - брат на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. Църковният иконостас е изработен през 19 в. от тетевенски майстори - резбари. Новоселският девически манастир "Св. Троица" в Априлци е строен през 1830 г. Първите му обитателки са 40 монахини от съседните села. Манастирът е свързан с героичните събития от времето на Априлското въстание. На 2 май 1876 г. селата в този край се вдигат на бунт. След зверското му потушаване селото, а с него и манастирът са опожарени. Възстановен е с дарения от местното население. В параклиса "Св Иван Рилски" е уредена музейна експозиция - костница, разказваща за трагичните дни на въстанието. На 20 км южно от Севлиево е Батошевският манастир "Успение Богородично", основан през 13 век от Търновския патриарх по време на царуването на цар Михаил II Асен. По време на османското владичество е разрушен. През 1835 г. е въздигнат отново и се превръща в просветно средище със светско училище, чиито възпитаници са революционерите Матей Преображенски и Бачо Киро. В манастира се пазят ценни книги и манастирската кондика (летопис). Църквата към манастира от 1838 г. е забележителен паметник на възрожденската архитектура. Иконостасът и е шедьовър на Тревненската резбарска школа. Днес "Успение Богородично" е действащ мъжки манастир. Само на няколко километра, в самото село Батошево е женският манастир "Въведение Богородично", създаден през 17 в. Дряновският манастир "Св. Архангел Михаил" е национален паметник на културата, един от най-старите в България, функциониращ и днес. Първото строителство е през 12 век под името "Свети Михаил Войн", а разцветът му е по времето на династията на Асеневци. При завладяването на Търново от османците манастирът е разрушен. В края на 18 и началото на 19 век манастирът е възстановен. Църквата е от 1845 г. Както всички манастири през Възраждането и Дряновският става културно-просветен център и хранилище на националната духовност. Героични дни преживява манастирът през бунтовната 1876 г. Девет дни четата на поп Харитон и Бачо Киро се сражава с 10 - хилядната турска армия на Фазлъ паша. Бранителите предизвикват възхищение дори у турските офицери. На 8 май четата е разбита, а светинята крепост - разрушена. По проект на италианския архитект Арнолдо Цоки в двора е издигнат паметник - костница на героите. До него е експозицията на Дряновския исторически музей с документи, въстанически униформи, фотоси доказващи значимостта на манастира за историята на този край. Високо сред северните склонове на Стара планина, на 4 км. От Архитектурно – етнографски музей "Етър" е разположен Габровският (Соколският) манастир "Успение Богородично". Манастирската църква е изградена на малка площадка върху отвесна скала. Оттам се открива чудесна гледка към диплите на Балкана. Манастирът е основан през 1833 г. от архимандрит Йосиф Соколски - известен участник в борбите за църковна независимост. По късно се открива училище с преподавател Неофит Рилски. Църквата е едно от забележителните творения на църковна възрожденска архитектура. Стенописите на наоса и нартиката са дело на поп Павел Зограф и сина му Никола от с. Шипка. S В манастирския двор осемстенна каменна чешма с осем чучура, непресъхваща, разказва за прочутия си майстор Кольо Фичето и за героизма на борците за национална свобода. Тук през 1865 г. е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, а през 1876 г. се формира чета с войводата Цанко Дюстабанов. Музейната сбирка показва на посетителите реликви от борбите на народа ни за освобождение от турско робство и къта на Васил Левски. Голямото богатство на музея са иконите, рисувани от възрожденския художник Захари Зограф. Днес Соколският манастир е действаща женска обител. Само на километър югозападно от Горна Оряховица се намира патронният манастир на града “Свети Пророк Илия”, датиращ от Второто българско царство. Според легендите през 1218 г. там умира заточеният цар Борил. Свети Пророк Илия е закрилник и покровител на града; край този манастир започва заселването на на днешна Горна Оряховица. През годините на робството манастирът е пазител на православната вяра и на българщината. През 1995 г. манастирската камбана е обявена за "Камбана за живота на земята" и ежегодно на 24 октомври бие, за да известява за надвисналата заплаха от екологична катастрофа и да ни накара да се замислим за бъдещето на планетата. На 8 км западно от гр. Горна Оряховица се намира Патриаршески манастир “Света Троица”, основан в средата на ХІV в. от Теодосий Търновски. През 1375 г. тук Евтимий получава най-високия духовен сан – Патриарх на България. След няколковековно запустение по време на османското робство манастирът е обновен през 1847г. Църквата е изградена от Уста Колю Фичето и богато изографисана от Захарий Зограф. По-късно след катастрофалното земетресение от 1913 г. родолюбиви горнооряховчани от фамилиите Бурови и Бояджиеви даряват безвъзмездни суми за възстановяването на разрушения храм. Храмът „Рождество Христово” се извисява над град Шипка в полите на централна Стара планина. Манастирът е построен в памет на руските войници и български опълченци, загинали в освободителната Руско-турска война от 1877-1878г. Строежът е започнат през 1885г.; църквата е тържествено открита на 28 септември 1902г с официална церемония, в която участват руски генерали и официални гости. Църквата, истински архитектурен шедовър в традиционния стил на руските катедрали от 17в. е стенописвана два пъти. Храмът, обявен за паметник на културата, блести отдалеч с многоцветната си мозаечна украса и позлатени куполи. Има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната му фасада е долепена 53-метрова камбанария със 17 камбани, като най-голямата тежи близо 12 т. В черквата са 24 - те мраморни плочи с имената на руските воини и българските опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край гр. Казанлък. Костите на загиналите лежат в 17 каменни саркофага в костницата на църквата. Казанлъшки манастир „ Въведение Богородично” не е сред най - старите, но историята му е забележителна. Началото е в сравнително близката 1828 година. Една нощ на казанлъчанката Сузана Генчева – монахиня в Калоферския манастир - се явява Св. Богородица и поръчва да основе в родния си град девически манастир. Сузана се вслушва в съня и, убеждава осем послушнички да тръгнат с нея и след дълги митарства и молби за помощ събират първите 1000 гроша дарения за бъдещия манастир. Останалите средства са осигурени със съдействието на руското консулство. Строителният план на манастира е изготвен от руски архитект по поръчка на самия петербургски митрополит Исидор, градежът е направен за девет години от дебърски майстори. С всеобщи усилия манастирът е завършен, при това с уникална за България архитектура – храмът е кръстокуполен, без нито една колона в него. Църквата и целият манастирски комплекс са сериозно разрушени през Руско-турската война (1877-1878г.) В манастира са настанени руски военни части и е устроена военна болница, но при внезапното повторно превземане на Казанлък от турците ранените войници и офицери са избити, заедно с 340 българи – предимно деца, жени и старци. Следи от насилието могат да се видят и сега във вътрешността на църквата. Пред нея до гробището на загиналите е издигнат възпоменателен паметник.
© 2003 РТА Стара Планина. Всички права запазени.