 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
|
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
| ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност |
|
|
Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org |
|
|
|
|
ПАВЕЛ БАНЯ – ГРАД НА РОЗИТЕ И МИНЕРАЛНАТА ВОДА
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ 
Община Павел Баня е разположена в централната част на Подбалканската котловина сред живописната Розова долина край брега на р. Тунджа. Водите на реката захранват един от най-красивите и големи наши язовири - Копринка. Сгушен между Стара планина на север и Средна гора на юг, заобиколен от зелени гори, реки и минерални извори гр. Павел баня предлага отлични условия за лечебен и селски туризъм. Градът има централно географско положение и това го прави леснодостъпен от всички краища на страната. Намира се на 4 км от железопътната линия и шосейната магистрала София - Бургас. Пловдив е на 80 км, а Казанлък на 20 км. В административната структура на общината има 13 населени места – 12 села (Осетеново, Александрово, Търничени, Тъжа, Манолово, Габарево, Виден, Турия, Горно Сахране, Долно Сахране, Асен и Скобелево) и общинският център град Павел баня. Общината е с население 17 100 жители и площ 518 кв.км. 
Надморската височина е 400 метра, а климатът – умерено континентален.
Лятото е топло, но не много горещо, освежавано от планинско-долинния вятър, водите на язовир Копринка и залесените склонове на Средна гора. Зимата е умерено студена, ветровитостта е слаба. Пролетта настъпва към средата на март, а топлата и слънчева есен продължава до средата на ноември.Водните ресурси на района включват повърхностно течащи, подпочвени и термоминерални води. Река Тунджа с по-големите си притоци - Тъжа, Габровница и Турийска оформят речната мрежа на района. Около 57 % от територията на община Павел баня е заета от горски площи от Старопланинския и Средногорския планински масиви. Горската растителност е представена от широколистни видове - дъб, габър, ясен, липа, келяв габър. 
ПРИРОДА Национален парк “Централен Балкан” е разположен на площ от 716 кв.км. в сърцето на България, в Централна Стара планина. Паркът обхваща вековни гори, прорязан е от шеметни водопади и дълбоки каньони, просторни билни пасища и низ от сурови върхове, сред които е и най-високият – вр. Ботев. Сред величествени пейзажи Националния парк опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие със световно значение за науката и културата. Девет резервата - Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема, Стара река, заемат една трета от площа му. 
Резерват „Соколна” е създаден през 1979 г. и обхваща част от водосбора на реките Соколна и Кюй дере в планинския масив Триглав, от 730 м до 1 770 м надморска височина. Разположен е в землището на селата Скобелево и Асен. Тук се намира най - голямото тисово находище в Стара планина. Горите са от дъб, габър, мъждрян, явор. Резерватът е създаден с цел опазване на уникалното многообразие от редки растителни и животински видове.
В ниските части се намира и естествено находище на люляк и казашка хвойна. Резерват Соколна е една от естествените градини на България, съхранила множество редки и застрашени растения - старопланинска иглика, жълт планински крем, старопланински еделвайс. На територията на резервата се срещат повече от 600 вида растения.Изключителната му красота се дължи на могъщите отвесни скали, сипеите, горите, потоците и водопадите, обширните високопланински пасища. Птичето разнообразие е голямо - скален орел, ловен сокол, сокол скитник, голям и малък ястреб, бухал, улулица - над 40 вида пернати обитатели. Река Тунджа  води началото си от сливането на Селската река, извираща от седловината Пилешки полог и Капаклийската река. Тя е най-големия приток на р. Марица, с водосборен басейн около 7880 кв. км. Горното течение на Тунджа е включено в границите на резерват Джендема, който впечатлява със скалистия си пейзаж и смесените букови гори, приютяващи изключително разнообразие от животни и растения.Реката е пълноводна през пролетта, когато се топят снеговете в планините и маловодна през лятото, когато водите и се използват за напояване. В долината на река Тунджа се отглеждат едри и сочни праскови, ароматно грозде, зеленчуци. Река Габровница извира в подножието на масива Триглав, отделяйки го от основното било. Живописната й долина е заобиколена с непристъпни скали и сипеи. Вековните буки, смърчове и ели и скритите под тях пещери създават уютни убежища за много диви животни, следи от които често се наблюдават по влажните участъци около потоците. При добър шанс могат да се видят диви кози, а рано напролет дори мечки. По река Габровница минава източната граница на парк “Централен Балкан”. 
Връх Кадемлия (Везир тепе) – 2275.4 метра надморска височина е вторият по височина връх в Национален Парк “Централен Балкан”. Върхът се намира над село Тъжа между местността “Пашовица”, връх Зелениковец и река Тъжа.ИСТОРИЯ До освобождението на България от османско робство Павел баня не е съществувала като селище. Но земите в околността са били използвани за лечение още от дълбока древност. Около горещите минерални извори при археологически разкопки са открити останки от античен град, римски бани и балнеоложки съоръжения, голяма християнска църква и други сгради - свидетелство, че е изворите са използвани още в древността. И до днес са запазени много исторически и археологически забележителности - тракийски храмове и гробници, останки от римски и византийски пътища. На 10 км. източно от Павел баня, на левия бряг на р. Тонзос (Тунджа) великият тракийски цар Севт III строи столицата Севтополис - център на Одриското царство, намиращ се сега под водите на яз. “Копринка”. В четирите посоки около минералните извори са изградени по десет селищни могили. Много от тях са в чертите на града (едната е в местността “Герена”, където е балнеолечебният комплекс). Други са пръснати в околността - в гр. Шипка (гробницата на Севт III “Голямата Косматка”, “Оструша” и др.), в с.Габарево (“Поповата могила”, “Габаревската могила”), в с.Тъжа има много останки от селища и некрополни могили, една от тях е “Чоевата могила” в близост до ВЕЦ-а, а в с. Виден са открити следи от старо тракийско селище. Преди хилядолетия местността е била център на тракийската материална и духовна култура. Павел Баня възниква като селище непосредствено след Освобождението. През 1877г. е обявена Освободителната война. Няколко дена преди изтеглянето на руските войски турийци научават, че Калофер гори, запален от башибозуците. Жителите на селото побягват през с. Шипка. Това събитие е известно като “Бегът през Балкана”. Башибозуците палят всички села по долината на р.Тунджа. Селото е напълно опожарено и разграбено. През пролетта на 3 март 1878г., те се завръщат в Турия, но намират само пепелища. Заселват се в опразненото турско с. Лъджакьой, което се намира в непосредствена близост до топлите минерални извори. Заселилите се тук турийци го кръщават на св. Павел и на княз Павел - брат на руския Цар Освободител. През 1923 г. са построяват топли и хладки бани. Първото курортно лечебно заведение е откритата през 1951г. курортна поликлиника. Бързото развитие на курорта е съпътствано от откриването на балнеосанаториум през 1965г. и нов балнеохотелски комплекс през 1983г. Днес Павел Баня е динамично развиващ се курорт, посещаван годишно от над 20 хил. туристи от страната и чужбина, които откриват подходящото съчетание от лечение, отдих и почивка. Минералните извори в Павел баня бликат от седем различни източника с температура 50 – 61 градуса С и общ дебит 950 л/минута. Характеризират се като слабо минерални, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно двигателния апарат, на периферната нервна система, на гръбначния мозък. Не се препоръчва за хора с високо кръвно налягане и с болести на сърцето. Центърът за рехабилитация работи целогодишно. Ползва се с голям авторитет и доверие от наши и чужди граждани за пълноценно лечение и отдих. А чудесните природни дадености на града и общината и близките реки Тунджа, Черната река (Карадере) и Турийската река, както и яз. “Копринка”, предлагат риболов и водни спортове. ТРАДИЦИИ И ПРАЗНИЦИ 
Община Павел баня е един от центровете на розопроизводството и розоваренето. На територията на общината има над 5 000 дка розови масиви и над 2 000 дка други етерично-маслени култури. В района има 9 розоварни - в гр. Павел баня, с. Скобелево, с. Манолово и с. Търничене. Две от тях са отворени за посещение - розоварна “Еньо Бончев” в с.Търничене и “Дамасцена” в с. Скобелево. Розопроизводството е един от основните отрасли на икономиката на общината. През 1967г. в Павел баня за пръв път е проведен Национален Празник на розата.През 2005 година традицията е възродена и отново се организира Празник на розата и минералната вода. Провежда се в началото на юни месец, като привлича многобройни туристи от страната и чужбина. Избират се Царица Роза и Цар на минералната вода, които присъстват на всички мероприятия по време на празника. 
Представят се ритуалите “Розобер” и “Розоварене” по традиционни и съвременни методи, а след това по улиците на града минава шествие на участниците в празника. Всички се събират на площада в центъра на града и представят пред зрители интересни обичаи.В Павел баня се провежда международен фолклорен фестивал, спортни празници, откриване на плувното лято. Децата от общината представят характерни за региона обичаи по времето на Детския фолклорен празник. В общината са запазени местните обичаи лазаруване, коледуване, кукерски игри. 
Седмица преди Великден се чува песента на младите момичета, които танцуват и пеят за началото на пролетта под ярките лъчи на слънцето.В коледната нощ улиците се огласят от коледарски песни. Момчета, разделени на групи, наречени “колове”, облечени в традиционна носия и наметнати с ямурлуци, обикалят къщите с песен и пожелание за здраве и спорна година на стопаните. В община Павел баня има 10 кукерски състава с над 300 участници Традиционно на Сирни Заговезни малки и големи се обличат като ‘старци’, плашилки и др. Тръгвайки от всички краищата на града привечер се събират на площада и под звуците на хлопките играят за здраве и берекет, за прогонване на лошото. На празника идват много гости от страната и чужбина, за които е удоволствие да наблюдават този пищен спектакъл и да бъдат съпричастни с българския дух. Дружеството на каракачаните “Карамандра” в с. Горно Сахране има амбицията да превърне в традиция Каракачанският събор в селото, който се провежда всяка година на Илинден. Въпреки че е отскоро, съборът е известен вече и зад граница. 
Тук всичко е автентично и истинско: и каракачанската сватба, и каракачанският фолклор, и каракачанската колиба, и чевермето, и традиционният деликатес “кукурече”, и екологичното домашно сирене и мляко… В Горно Сахране можете да видите и опитате всичко това, а и да отнесете за спомен автентична каракачанска носия. През останалата част от годината уникалният каракачански фолклор се популяризира от ансамбъл “Каракачани”, канен често на турнета в чужбина.ТУРИСТИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В центъра на град Павел баня има два паметника. Единият от тях е на най-младия четник от Ботевата чета Цанко Минков – Комитата (1856-1944), оцелял от множеството боеве и починал на 90 години в родната Павел баня. Другият паметник е на известния оперен певец Тодор Мазаров (1905 -1975), който с великолепното си белканто разнася славата на българското певческо изкуство по света. 
Джанановата къща в с. Габарево е обявена за музей и е отворена за посещение. Тук през 1869г. Васил Левски основава местен революционен комитет. От 1992г. в тази къща Общобългарският комитет “Васил Левски” и община Павел баня организират всяка година на 18 юли честване на рождения ден на Апостола. Има и постоянна художествена експозиция.Каменна църква “ Св. Георги Победоносец” В центъра на село Габарево се издига величествената сграда на църковния храм “Св. Георги Победоносец”. Храмът е завършен и осветен през 1895г. След четирикратно възстановяване и доизграждане. 
Според летописната книга на църквата, на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана в земята. По - късно през 1834 г. С дарения на местни хора е построен по-голям храм. За това свидетелства метален печат с образа на Св. Георги Победоносец. В този вид църквата просъществува до 1877 г., когато е опожарена от турските войски заедно с цялото село.
След Освобождението наред с възстановяването на къщите е построен отново и църковният храм, който просъществува до 1885 г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното и доизграждане, изографисване, построяване на камбанарията е завършено през 1895г. Майстори от Трявна го иззиждат с каменна зидария. В тази църква през 1944 г. Отец Христо Няголов скрива книгите от читалищната библиотека и ги опазва от изгаряне.Изключителен интерес представлява и Радучевата къща – реставрирана къща от миналия век, на чиито първия етаж се намира ресторант с местна кухня, а на втория етаж се помещава частен музей на каракачанския бит и култура. Стефан Радучев е съратник на Левски, който му дава подслон. Неговата къща е обявена за паметник на културата. 
Село Турия (600 жители), сгушено в полите на Сърнена Средна гора под връх Братан, отстои само на 4 км от Павел баня по пътя за град Пловдив.Турия е родното село на патриарха на българския хумор – писателя и художника Димитър Чорбаджийски – Чудомир, познат далеч зад границите на България с неговите “нашенци”. ЧУДОMИР завършва Художествената академия в София и започва творческия си път като карикатурист в столичният печат. След Първата световна война се завръща в родния си край и се установява в Казанлък, където организира и първата си самостоятелна изложба. Чудомир оставя името си в историята като учител, читалищен и музеен деец, фолклорист, превъзходен писател – хуморист и редактор. Родната му къща е възстановена 1990 г. и е превърната в Етнографска къща – музей. 
Интерес представляват също местният Етнографски музей в читалището с много ценна сбирка за историята и етнографията на селото и каменният сводест мост над Турийска река (Римският мост).
Но онова, което вече няколко години привлича гости от цял свят са розовите градини край Турия и участието в ритуала розобер в края на май и началото на юни, вкусните домашно приготвени шупли, бутано мляко и прясно масълце на селската софра, неповторимото сладко от рози и розов сироп, звънливите хлопки на турийските Старци (Кукери), ечащи в ритуален танц на мегдана, разходката с каруци до романтичния селски пикник край реката, където на шарени черги под звуците на кавала и гъдулката сръчните турийки поднасят традиционни български гозби: домашна салатка, боб в гърне, лозови сърмички, печено на жар, вита баница с кисело мляко, гюлова ракия. На изпроводняк местните самодейци изпращат с хумористични сценки от Чудомирови разкази.
Турийските кукери са запазили своя автентичен езически първообраз и заедно с тези от Павел баня са най-атрактивните в общината. Затова кукерският карнавал на Сирни Заговезни в Турия не бива да се пропуска.Село Скобелево (750 жители) е разположено в непосредствена близост до крайната югоизточна точка на Национален парк “Централен Балкан”. Намира се на 11 км северно от Павел баня, на 2 км след село Асен. Чарът на Скобелево са обширните розови градини, слели се в едно с величествената снага на Балкана. Освен розобера, Скобелево е мястото, от което ще стигнете най-бързо в царството на Националня парк и природния резерват “Соколна”. В дестилерията “Дамасцена” всеки посетител може да наблюдава производството на етерични масла както по съвременни технологии, така и по начина на производство от преди 300 години. Могат да се тестват различните видове етерични масла, да се запознаете с предназначението им, да разгледате музейната експозиция, представяща производството и съхранението на розовото масло. Етнографската сбирка представя традиционни старинни занаяти, характерни за този край. Разходката сред красивите насаждения от декоративни рози, разположени в двора на чифлика е истинско удоволствие. Щраусовото ранчо "Четири сезона" също е в с. Скобелево. Тук според изискванията на европейските стандарти се отглеждат 8 щраусови семейства. Екзотичните пернати достигат до 150 кг живо тегло. Женските снасят от 40 до 100 яйца на сезон, тежащи 1650-1800 гр. всяко. Щраусовата ферма е единствената в областта, затова не пропускайте да опитате единствено тук щраусови специалитети. Село Тъжа (1750 жители) е сред най-живописните балкански селца. Неслучайно тук е локализиран един от местните офиси на Дирекцията на Национален парк “Централен Балкан”. Селото е основен изходен пункт към най-атрактивната част в югоизточния участък на Парка. Оттук започва красивото Тъжанско ждрело, формиращо най-югоизточните разклонения на природния резерват “Джендема”, а удобни планински пътеки отиват и до другия природен резерват – “Соколна” и хижа “Соколна”. От тук тръгват най-преките туристически пътеки за върховете Триглав и Мазалат. От тук най-бързо се стига до хижа “Русалка”, а маркираната туристическа пътека води към билото на Стара планина, където се слива с Европейския туристически маршрут Е-3. Недалеч от селото са две природни забележителности – водопадите Пръскалото и Търниченско пръскало. Освен вход към Парк „Централен Балкан”, Тъжа е и много колоритно село. В читалището е уреден местният Исторически музей с интересна археологическа и етнографска сбирки. В стара възрожденска къща пък е поставено началото на галерия с постоянна изложба от картини за Тъжа и Тъжанската природа и малка пластика от местни творци. Една от атракциите е местна вила в реставрирана възрожденска къща, превърната в Арт-галерия с ателие, където самоукият художник-приложник се занимава с модерна рисувана дървопластика. Специално внимание заслужава и уникалната частна колекция от над 30 кукерски хлопки, изработени от най-добрите стари майстори-звънари в България; Собственик е майстор на кукерските маски за карнавала. Традиционният за района Кукерски карнавал тук се провежда една седмица преди Сирни Заговезни и е популярен с името “Старчешка булка”. Крепостта „Манастирът” е на 5 км северозападно от село Тъжа и Чоева могила. От крепостната стена е запазена източната част със стени, кдостигащи до 2 м. На другите места стената е разрушена. По форма укреплението е неправилен многоъгълник. В северозападния край на ограденото пространство над земята стърчат зидовете на сграда с правоъгълна форма, ориентирана в посока изток-запад. Южният зид на сградата достига 5.30 м височина. Стените от север на юг в горната страна се извиват и образуват свод. Зидарията е смесена – камъни и редове тухли, споени с бял хоросан. В землището на село Тъжа има са открити много находки, свидетелстващи за живот още от тракийско време – тракийски могили, златни монети на Йовиан, Грациан, Валентиан I, Юстиниан. В западната част на землището на селото е намерена голяма монетна находка от времето на цар Иван Александър. МЕСТНА КУХНЯ ЗЕЛЕНЧУКОВА СУПА СЪС СИРЕНЕ ПО КАРАКАЧАНСКИ Продукти: 2 шепи зелен фасул, 2 стръка праз лук, 1 глава кромид лук, 1 /2 малка зелка, 1 малка глава карфиол, 3 - 4 супени лъжици растително масло, 150 г сирене, 1 връзка магданоз, 1 л. месно-костен бульон, сол на вкус. Зеленият фасул се сварява в малко вода и се претрива с вилица, залива се с бульона и се слага на огъня да заври. Лукът, нарязан на дребно, празът, нарязан на едри парчета, зелето, нарязано на лентички, и карфиолът, накъсан на малки цветчета, се задушават в мазнината около 10 минути, след което се прибавят във врящия бульон. Добавя се и сол на вкус. Когато зеленчукът се свари, се прибавя настърганото сирене. След десетина минути супата се сваля от огъня и се поръсва със ситно нарязания магданоз. ЧОРБА ОТ ЗРЯЛ ФАСУЛ С ПУШЕНИ РЕБРА ПО КАРАКАЧАНСКИ 
Продукти: 1 чаена чаша зрял фасул, 1 глава лук, 400 г пушени ребра, 1 супена лъжица брашно, 1 чаена лъжичка червен пипер, 6 супени лъжици растително масло, джоджен и сол на вкус.Фасулът, предварително накиснат от вечерта, се вари 20-30 минути, отцежда си и се залива с 6-7 чаени чаши студена вода; слага се отново да ври заедно с пушените ребра до пълно омекване. След това месото се отделя от костите, нарязва се на късчета и се връща при фасула. Ситно нарязанят лук, червеният пипер и брашното се задушават в растителното масло и също се прибавят към фасула. Чорбата се вари още 15-20 минути. Поръсва се със ситно нарязан джоджен и се поднася. ПОСТЕН ГЮВЕЧ ПО КАРАКАЧАНСКИ 
Продукти: 7 - 8 пиперки, 2 връзки пресен кромид лук, 3 - 4 домата (или 1 /2 буркан консервирани домати), 1 кг. грах, 150 г сирене, 2 яйца, 5 супени лъжици растително масло, 1/2 пакетче краве масло, 2 супени лъжици брашно, 1 чаена чаша кисело мляко, 1 чаена лъжичка червен пипер, сол и магданоз.Лукът се нарязва на ситно и се задушава в растителното масло до омекване. Прибавят се последователно пиперките, нарязани на ивици, грахът, доматите, нарязани на ситно, червеният пипер и брашното. Разбъркват се и се изсипват в пръстен гювеч. Прибавят се настърганото на ренде сирене, ситно нарязаният магданоз и сол на вкус. Ястието се разбърква и се слага в силна фурна. Към края на печенето се залива с киселото мляко и разбитите яйца и парченца краве масло. Запича се отново и се поднася. | ||||
|
||||
Туристически информационен център (ТИЦ )- Павел баня  | ||
|  |
© 2003-2012 РТА Стара Планина. Всички права запазени. |
 |