|
|
Стара планина - Пътят на слънцето
Когато на изток слънцето се буди, гали с лъчите си първо бялото чело на връх Ботев, ласкаво се спуска над трите глави на връх Мазалат, после осветява върховете Шипка, Бузлуджа, Вежен, Марагидик, целува възвишенията на Предблакана и накрая се оглежда в шумящите води на планински потоци и реки.
Такава е най – дългата на Балканите планинска верига – Стара планина.
Римляните я нарекли Хемус – Снежна, а за нас тя е просто Балканът – историческа памет, култура, традиции.
Протегнала се по дължина от запад към изток до Черно море, тя е естествена бариера за студените северни ветрове. Най-високият и връх Ботев (2376 м.) - горд и величествен, през повечето дни от годината е със снежна наметка.
Сред спокойно подредените дипли на Централна Стара планина като зърна от броеница се редят градовете Трявна – чист, спокоен, с тихи възрожденски къщи и църкви с великолепна дърворезби; Дряново – градът на Кольо Фичето; столица на смеха Габрово - една голяма сцена на открито; роденият в древността и устремен към бъдещето Севлиево; слънчевата котловина в сърцето на Балкана Априлци; градът на майсторите във вълшебната планина Троян; гордият и гостоприемен Тетевен; люляковият град Ловеч; каменният страж на Балкана Горна Оряховица, Казанлък в долината на розите и тракийските владетели, Павел баня - град на рози и лечебната вода.
|