ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org		СРЕДНОВЕКОВИЕ Великото преселение на народите (V-VI в.) застрашава Източната Римската империя - Византия. Ранновизантийските крепости са втори щит срещу варварските племена. Император Юстиниан Велики изгражда и подновява 80 от тях, повече в Средна Стара планина. През VI-VII в. Устремните нападения на авари, славяни и прабългари разрушават римските укрепления. Сред тях са "Дискодуратера", "Боруна", "Градът" в Дряновско. Крепоста Градище над Габрово е прецизно датирана като късноантична и ранносредновековна крепост с намерените златни, бронзови и медни монети от времето на император Константин I Велики (306-337 г.) до Юстин II (565-578 г.). VII - ми век е времето, когато славяни и прабългари начело с хан Аспарух създават Първата българска държава. Държавната власт е в района на Стара планина. В равнинните части на Севлиевско се заселват славяни и доказателство за това са следите от землянки и керамика. Средновековни крепости и поселения от времето на Първото и Второто български царства има в Севлиевско, Дряновско и Тетевенско. Само в Габровска област са открити повече от 30 обекта (крепости, селища, некрополи), свързани с епохата на българското средновековие. В Тетевенско останки от средновековни крепости има край селата Малка Желязна, Градешница и Гложене. В местността "Градището" са останките на манастир "Свето Преображение" от XIII в. Най-добре запазени са останките на средновековната българска крепост от X в. Хоталич краи Севлиево. В нея са разкрити масивни жилища, работилници и църкви, крепостните стени и кулите на средновековния град Хоталич (Хотел). Построена на стръмен хълм над пролома на р. Росица, крепоста е била важен стратегически пункт за отбрана на столицата Царевград Търнов. Крепостта е просъществувала до края на XVII век, когато функциите и поема селището Селви - днешно Севлиево. Южно от Севлиево - край Батошевския манастир - се намират останките на голяма крепост от времето на Второто българско царство. Местното население я нарича Кастел или Батошевско кале. Средновековното бълграско поселение възниква върху развалините на ранновизантийска крепост през IX в. Също такова укрепено селище от времето на Второто българско царство израства и върху късноантичните развалини край Дряновското село Гостилица. За важността на укрепения пояс в Дряновско, защитаващ българската столица през XII - XIV в. Свидетелстват средновековните крепости "Боруна", "Стражата", "Градището", "Селището", "Царовището", "Калето". Част от тях са наследници на стари тракийски и римски крепости. Стратегическото разположение на Ловеч определя значението му през Средновековието. На хълма Хисаря са разкрити останки от крепостни стени с кули, църкви, жилишни сгради и складови постройки от IX - XIV в. Средновековният град е обхващал целия хълм и част от днешния квартал Вароша. За пръв път с името Ловеч градът се споменава през 1059 г. във връзка с похода на византийския император Исак I Комнин срещу печенегите. В средата на XII в. за него говори и арабският пътешественик Ал Идриси. Разцветът на Ловеч е по време на Второто българско царство. През 1331 г. владетелят на Ловеч деспот Иван Александър става цар на България. С четиридесетгодишното му управление се свързва най-големият политически и културен разцвет на страната през това столетие. Ловешката крепост играе важна роля и при възстановяването на българската държавност от Асеневци. В нея през 1187 г. братята – боляри Асен и Петър издържат продължителната обсада на армията на византийския император Исак II Ангел, като го принуждават да сключи мир и да признае независимостта на България. Централна Стара планина е пряк свидетел на раждането и възхода на Второто българско царство. Родовите имения на болярите Петър и Асен, повели борба срещу византийското робство, са били в Дряновско При Тревненския проход (между Дряново и Трявна) през 1190 г. са разбити войските на император Исак II Ангел, който побягва от полесражението, като оставя в ръцете на българите императорските одежди, скиптъра и короната си. Това слага край на византийската заплаха за България. На това място е изграден Дряновския манастир „Св. Михаил Войн”, просъществувал през вековете и съхранил спомена за героичните битки. От периода на Средновековието е тревненската църква „Свети Архангел Михаил” – ценен паметник на културата, оцелял до наши дни. Иконостасът и владишкият трон са сред шедьоврите на тревненската резбарска школа. В Габрово са маркирани останките на църквата „Света Петка” от XIII в. Руините на късносредновековната османска крепост се намират в местността „Табите” край Априлци. През ІІІ и ІV в. от н.е. римският император Аврелий ІІІ строи крепости за охрана на пътищата в Северна България – тогава тези земи са под владичеството на Римската империя. Една от тези крепости по-късно е наречена Ряхова. През 1199 г. Ряхова крепост все още служи за охрана на пътя към столицата на Втората Българска държава Търновград. Крепостта „Ряховец” (115 м.н.в) e на 3 км западно от град Горна Оряховица и на около 7 км северно от столицата Търновград. Удобното местоположение между река Янтра и започващата на десния бряг планинска верига на Хемус (Стара планина) допълват предназначението, което трябва да изпълнява построената на това място крепост „Ряховец”. След въстанието на Асен и Петър и обявяването на новата престолнина Търновград крепостта Ряховец започва да изпълнява ролята на централна крепост в северния отбранителен пръстен, пазещ столицата от най-критичната посока – Дунав.
© 2003 РТА Стара Планина. Всички права запазени.