ЛИЦЕНЗ за туроператорска дейност Регионална Туристическа Асоциация "Стара Планина" ул."Опълченска" №9.ет.2 5300 Габрово тел.: 066/ 807 137 факс: 066/ 809 161 e-mails: office@staraplanina.org info@staraplanina.org		ВЪЗРАЖДАНЕ Трявна - градът на майсторите-резбари и иконописци още пази духа на 18 и 19 в. Уникални и неповторими са архитектурните ансамбли - градският площад с часовниковата кула от 1814 г., автентичните възрожденски къщи, чистите калдъръмени улички, сводестият каменен Кивгирен мост, църквите, действащите занаятчийски работилници, в които и днес резбари и иконописци възхищават с майсторството си. Музеят на Тревненската иконописна школа, резбованите тавани на Даскаловата къща - музей на резбарското изкуство, Школото, Калинчевата, Славейковата и Ангел Кънчевата къщи разказват за духовната извисеност и творческия гений на ренесансовите творци, създали уникална школа в дърворезбата, иконописта и архитектурата. Тревненската художествена школа е сред водещите в страната и е единствената, съхранена и днес. Родно място на строителния и архитектурен гений от епохата на Възраждането майстор Кольо Фичето е Дряново. Градският център, часовниковата кула от 1778 г., църквата "Св. Никола", мостът над река Дряновска, Икономовата къща, Лафчиевата къща - това са все образци на възрожденската епоха. Особено оригинален е градежът на Лафчиевата къща, построена без нито един гвоздей. В нея е етнографската сбирка "Градски бит и култура от 19 и началото на 20 век". Великолепна е и експозицията от старинни икони. В дряновските села Бочуковци, Каломен, Длъгня, Радовци са съхранени в автентичния си вид великолепни възрожденски къщи и църкви. Традициите на възрожденската строителна школа и шедьоврите на майстора-самоук Колю Фичето са представени в музея в центъра на Дряново. Габрово е люлката на новобългарското образование. Априловото школо (1835 г.) е първото светско училище в България. Монументалната сграда, строена по подобие на Ришельовия лицей в Одеса, днес е и училище и Национален музей на образованието. В Дечковата къща е музеят на градския бит от 18 и 19 в. Забележителни образци на възрожденската архитектура са Часовниковата кула (1835 г.), Баев мост-строен специално за посещението на султан Абдул Меджид през 1855 г., църквата "Успение Богородично" (1865 г.) с икони и резбован иконостас-шедьоври на възрожденската дърворезба. Архитектурно – етнографски комплекс Етър (8 км. От Габрово) предлага на посетителите действаща занаятчийска чаршия - великолепен ансамбъл от жилищни сгради и работилници с демонстрации на 20 занаята от Възраждането. Майстори творят плетеници върху сребърни гривни, многоцветна керамика, дървени гаванки, ковани ножове, шарени черги, икони. Простичките дървени механизми, задвижвани и днес от водата на планинската рекичка Сивек са уникална техника, сътворена от находчивостта на балканджиите. На 12 км от Габрово е Боженци - село с 600 - годишна история. То е един от най-ценните в България архитектурно-исторически резервати. Запазената оригинална архитектура, красивите възрожденски къщи с каменни покриви и тежки дървени порти, окичените с цветя чардаци на селото, потънало в зелената тишина привличат непрекъснатия интерес от туристи от страната и чужбина. Сред предпочитаните за посещение обекти в селото е работилницата за пречистване на восък и изработка на ножове. В Севлиево паметници на възрожденската епоха са каменният мост над р. Росица, строен от майстор Кольо Фичето, часовниковата кула (1779 г.), църквите "Св. Троица" и "Св. Пророк Илия", чийто олтар е истинската класика с дърворезбата и иконите си. Великолепие от дърво и камък са Дандоловите къщи и Хаджистояновото училище (1846 г.), днес Градски исторически музей. Символ на града е Паметникът на свободата, увековечил паметта на обесените бунтовнически водачи през трагичната 1876 година. Музейна експозиция "Табаханата" е посветена на най-разпространения в селището през Възраждането занаят - табаклък (обработка на кожи). Името на Априлци се свързва с героичните дни на Априлското въстание през 1876 г. Там на 1 май 1876 г. избухва Новоселското въстание - най-масовия бунт срещу турския поробител в Северна България. Деветте дни на въстанието - девет глътки свобода - са заплатени с кръв и пепелища. Споменът за тези дни пази Костницата в Новоселския девически манастир "Свети троица". Мемориали на героите от Априлската епопея са разпръснати из цялата околност, а под връх Марагидик е паметникът на войводата Цанко Дюстабанов. Гр. Троян съхранява образци на възрожденската архитектура - бившият Конак (днес част от Музея на народните художествени занаяти), Серековата къща, каменните пластики и фасадни орнаменти, резбовани иконостаси с библейски сцени от дърво. Интересни са църквите "Св. Параскева" в Троян и "Всях Светых" в с. Голяма Железна. Храмът "Св. Николай Летни" в с. Гумощник е част от възрожденската архитектурен комплекс с културно-историческа и художествена стойност, с килийно училище и музейна сбирка. В двора му се пазят забележителни надгробни пластики, сред които и тази на загиналите в трагедията на кораба "Титаник" местни жители. В центъра на Троян е единственият Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства. Той показва образци на занаятчийското производство, живо и до днес в този край. Гордостта на града е троянската керамична школа, а съвременните майстори са познати далеч зад пределите на страната. Националният панаир - изложба на народните художествени занаяти и приложните изкуства в с. Орешак показва шедьоврите на живите грънчарски традиции в този край. Сред емблематичните за Тетевен сгради е тази на внушителната трикорабна църква "Всях Светых" с часовниковата кула. Строена в годините на робството, тя е уникално изключение с извисения си силует. Старите къщи - Хаджииванова, Бобекова, Йоргова са в типичен ренесансов архитектурен стил. В селата около Тетевен са затаени вековни къщи-архитектурни паметници. Експозицията на Градския исторически музей в Тетевен доказва хилядолетната история на града и неговият разцвет през Възраждането. Занаятите в Тетевен се развиват и днес. Възхищение у гостите на града будят пъстрите и оригинални шарки на тетевенските черги и невероятните дървени плетеници на местните резбари. През XVIII и XIX в. наричат процъфтяващия Ловеч Алтън (златен). От тук 1839 г. започва борбата за църковна независимост, строят се две нови църкви - „Св. Неделя“ (стенописите от 1873 г. са дело на братята зографи Наум и Ненчо Илиеви) и „Св. Богородица“ (1834 г.) През 1846 г. се откриват първите безплатни за всички деца училища. През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост, който е реконструиран през 1931, след като изгаря почти до основи. Забележителни образци на възрожденска архитектура са реставрираните над 160 къщи в Архитектурно - исторически резерват Вароша. Архитектурният резерват Старо Стефаново (20 км. югоизточно от Ловеч) е с над 100 паметника на културата от началото и средата на XIX в. Църквата "Рождество Пресвета Богородица" (1864) е строена от уста Генчо Кънчев от Трявна. Интересни са селската чешма (1830) и Поповото мостче (1824). През епохата на Възраждането в Казанлък има над 50 занаята, а през първата половина на ХІХ в. майсторите, калфите и чираците са 2400. Особено развити заради розопроизводството са медникарството, тенекеджийството и бъчварството. След замогването си хората от Казанлъшкия край обръщат поглед към просвещението. През 1836 г. под ръководството на бележитият български възрожденец Неофит Рилски започва изграждането на едно от първите в страната взаимни училища. Първото класно училище е открито през 1867 г., а през 1860 г. е основано първото читалище - днес “Искра”, а през 1866 – още едно с името “Просвещение”. Спокойната атмосфера на старите казанлъшки къщи може да се усети в Етнографски комплекс “Кулата”. Красивата бяла църква „Св. Пророк Илия” (1865) в северния край на малкото площадче и кокетно подредените около него къщи, сред които Хаджиеновата и малките дюкянчета са запазили възрожденския дух в тази част на града. Сред забележителностите на града са катедралният храм „Св.Йоан Предтеча” (1844), Девическият манастир, Първата баптистка евангелска църква от 1884 г, лютиерските работилници. Казанлъшкият исторически музей „Искра” (1902) е един най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 50 000 оригинални експоната, сред които находките от тракийския град Севтополис и тракийските гробници в района. През ХVІІІ и ХІХ век Горна Оряховица e един от главните търговски центрове в Северна България. Местните пазари са притегателно място за търговците от цялата Османска империя, от Европа и Азия. Не случайно са наричали селището „Кору скеле” (тур. сухо пристанище) заради множеството кервани със стока, стичащи се към Горна Оряховица от близо и далеч. Най-силно развитите браншове са търговията с храни (със свой специален „Екин пазар”), с добитък („Сър пазар”) и т. нар. „залханджийство” – приготвяне на суджук и пастърма. Марката „Горнооряховски суджук”, известна в цялата страна, вече над два века продължава да е една от емблемите на града. През 1876 г. Горна Оряховица става столица на І-ви Революционен окръг на Априлското въстание. По време на решителните месеци на подготовка на въстанието главните апостоли на окръга се събират в хана на Мано Тодоров. За съжаление след опустошителното земетресение през 1913 г. над 90 % от сградите в града са напълно разрушени. Тази е причината за липсата на запазени паметници от епохата на Възраждането. Единствено запазени са реставрираното килийното училище в града, възстановеният с местни дарения Патриаршески манастир „Св. Троица”, църквите „Св. Атанасий Велики” от ХV в. - паметник на културата, „Св. Георги”, „Св. Никола” и „Св. Троица”. Интересни експонати от тези епоха са запазени в експозициите на Исторически музей Горна Оряховица.
© 2003 РТА Стара Планина. Всички права запазени.